ЗАМЍСЛЮВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); замѝсля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Замислям се. – Аз обичам ракийката с медец – казва почти сякога Хаджи Генчо и замислюва са. Л. Каравелов, Съч. II, 34. Той се луташе, спираше се, замислюваше се задълго и пак тръгваше. Д. Немиров, Б, 131-132. В киното [публиката] намира забравата, когато в театъра е изправена да се замислюва за живота и за утрешния ден. К, 1926, бр. 96, 2.